Капката представлява много малка частица от течност, която има закръглена, сферична форма. Най-простият начин за образуване на капка е бавното стичане на течност от долния край на вертикална тръбичка с малък диаметър. Когато висящата капка превиши определен размер, тя се откъсва и пада. Капки могат да се образуват от кондензация на преохладена пара или атомизация на по-голямо количество течност.
Тежестта на най-голямата капка, която може да виси от края на тръбичка с радиус „a“, се определя приблизително по формулата mg=2πaλ cos α, където λ е повърхностното напрежение на течността, а α е ъгълът на контакт с тръбичката. Това равенство е основа на практичния метод за измерване на повърхностното напрежение.
Естествената сферична форма на капката се наблюдава при безтегловност или при свободно падане във вакуум. Под действието на гравитацията се получава деформация, ако движението на капката е възпрепятствано от твърдо тяло или друга течност с по-голяма плътност. При свободно падане с увеличаване на скоростта, съпротивлението на въздуха (или на друг флуид) нараства и формата става все по-удължена и заострена в горния край. Такава форма се нарича капковидна, има добри аеродинамични свойства и не позволява образуването на турбуленция. Точната зависимост между скоростта на движение и формата е функция от вискозитета на течността и плътността на флуида в който се движи.
Поради различния коефициент на пречупване на водата и въздуха, пречупването и отразяването на светлината по повърхността на дъждовните капки водят до образуването на дъга.
Думата капка е ономатопея, т.е. е образувана по звукоподражателен път, тъй като когато пада на различни повърхности, се чува звук, подобен на „кап“.